До  новинарско-аналитичния  сайт AFERA.BG

Копие: До всички български  медии 

От  Стефан Гамизов председател  на Гражданска лига на България 
 

      Уважаема  госпожо Томова, 

      Вие имате безспорни заслуги в  това да поддържате жива разследващата  журналистика в мрачните времена, които настъпиха за журналистите в българското общество. Понякога дори си давам сметка, че поемате изключително голям риск с поведението си предвид възможностите, които има в България да бъде защитено свободното слово от агресията на войнстващата антидемократична процедура, която се налага в момента от управляващите и подкрепящия ги Иван Костов и дълбоко симпатизиращия на всяко насилие над демокрацията Георги Първанов.
 

От  няколко дни аз съм извън България и наблюдавам развитието във вашия сайт на една недопустима за мен конспиративна теория. И във връзка с това се налага да Ви изпратя това отворено писмо. Като причината за него е повече от важна – всяка конспирация е по същество смърт за процедурата на демокрацията. И ако вие твърдите, че персонално аз извършвам такива действия, то това значи че в Вашата концепция за моето поведение Вие сте ме приравнили до хора като Цветан Цветанов и Иван Костов.

      Първо, никога и по никакъв повод не е  имало взаимодействие между мен  персонално, гражданската организация, която ръководя, и г-н Алексей Петров. Причината е в персоналното неодобрение, което съм изразявал и публично, относно целите които той преследва в българското общество. Методите му пък е безсмислено да коментирам.

      Второ, вижданията ми относно партия РЗС са публично известни. И те не предполагат каквото и да е взаимодействие с този политически субект в нормална политическа ситуация.

      Трето, никога и по никакъв повод не съм  оформял близки (извън приетия морал) взаимоотношения с който и да е български журналист.

      След  тези уточнения бих желал да направя  кратко изложение, което вярвам че ще е много интересно на 

всеки  ваш читател. Защото истината е рядко  срещан лукс в България.

      На 4 декември (петък) аз потърсих г-н Яне Янев по лична инициатива за среща, която той прие да направим в първия възможен и за двамата момент. Причината за исканата от мен среща бе, че исках да изясня от още един източник дали наистина съществува политическа и криминална конспирация около напускането на парламентарната група на РЗС от Марио Тагарински. Това беше и си остава изключително важен въпрос за цялото българско общество, защото независимо от неодобрението ми на г-н Яне Янев и партията РЗС, демократичните процедури трябва да бъдат защитавани енергично и с всички средства. Безспорен факт е, че ние в момента наблюдаваме ликвидиране на основния принцип в демокрацията – контрола на законния репресивен апарат в лицето на службите за сигурност да бъде предаден в рамките на парламентарната процедура на най-видимия опозиционен лидер. Какъвто по една или друга причина в момента е именно г-н Яне Янев.

      Срещата се състоя на 8 декември вечерта и  не можа да изпълни своите цели, защото към нея изненадващо за мен  се беше присъединил и г-н Николай Бареков. А 20 минути след началото на срещата от едно помещение изскочи Георги Коритаров и в типичния балкански стил директно се настани на масата, на която аз стоях с г-н Яне Янев.

      Предвид публично известната принадлежност на г-н Коритаров към комунистическия репресивен апарат и често демонстрираната от него привързаност към интриги и конспирации, аз видях прекрасна възможност за проверка на интелектуалния капацитет (на обичайно заподозрените) в конспиративно поведение хора, до които информацията за такава среща щеше да стигне веднага именно чрез г-н Коритаров. Както и очаквах, десетте казани от мен неща на масата под формата на примамка за тези хора, бяха употребени веднага. Участниците в срещата бяха силно притеснени от моята констатация, че „цялата случка около Марио Тагарински не може да бъде квалифицирана по друг начин освен като политически терор”.
 

В заключение ще кажа, че целите, които аз персонално преследвам и гражданската организация, която ръководя, могат да бъдат квалифицирани единствено и само като тежка, мъчителна и изтощителна война за спасяване на крехката демократична процедура в българското общество. Много от моите действия са трудни за разбиране, а на свой ред аз не мога да ги обяснявам, тъй като демокрацията в България (а и всички подобни хора като мен)  е в обкръжение. И водим близка до асиметричната война за същата тази демокрация - с малко приятели и с много врагове. Тази война няма да приключи скоро, защото мнозинството от българското общество не желае пълноценно функциониране на демокрацията у нас. За това не е виновно то – това е част от отлично сработилия план за прехода в България и налагане на такъв образ на демокрацията, който да отврати обикновения гражданин от нея и да създаде у него усещане, че комунистическата диктатура му е носела повече ползи в личен план.

        Гореизложеното не ни оставя друг път – на мен и моите съмишленици – освен дългият път на война за неслучилата се демокрация в обичната ни родина. 

ПИСМОТО Е БЕЗ МОЯ НАМЕСА   Михаил Лазаров